За книгата: 2007 г. / Това издание представлява едно от най-забележителните произведения на Н. Н. Фиолетов, посветено на християнската апологетика. Въпреки факта, че тази работа (която поради редица трагични обстоятелства не е завършена) е написана преди повече от половин век, тя запазва своето значение и днес. Важно е да се отбележи, че Н. Н. Фиолетов разработи уникална обща концепция за апологетика. В разбирането на автора апологетиката е част от християнската мисия, която Църквата води от първите дни на своето съществуване и ще продължи да води, докато съществуват враждебни към нея учения. Както пише Фиолетов, „пред съвременната християнска апологетика се поставят три основни групи въпроси, съответстващи на трите групи възражения, изтъкнати срещу християнството, и съответно се очертават три основни раздела на апологетиката: а) естественонаучна апологетика, елиминираща въображаеми противоречия на християнското откровение и естествено-научното познание;б) нравствено-научна апологетика, разрешаваща въпросите за значението на християнството за обществения прогрес, отношението му към задачите на земното устройство на живота и към въпросите за смисъла на християнството. земен живот: в) историческа апологетика, разглеждайки въпроси, свързани с проблемите на произхода на религията, автентичността на източниците на християнското откровение и историческата личност на самия Христос , накрая, с проблемите на историческата роля на християнството и християнското учение , със значението на историята." Във въведението към своя труд авторът отбелязва: „Повечето от атаките срещу християнството се основават на изкривени представи за него, изопачаване на него и възстановяването на истинския смисъл на християнската доктрина е най-добрият отговор на тях.“ От друга страна, като богослов той категорично подчертава: твърдението, че мнимата еволюция опровергава християнското учение за сътворението на света, че религията изключва възможността за развитие, е неоснователно и не се основава на нищо, тъй като е „на основата на християнския светоглед, че самата идея за развитие може да се развие“. Чужд е на античния свят, където светът е бил мислен като затворено, ограничено цяло, без къде да отиде и няма накъде да се развива, чужд е на религиозните и философски възгледи на Изтока. В същото време работата показва, че авторът е добре запознат с най-важните тенденции в естественонаучната мисъл от първите четиридесет години на 20 век. Недостатъкът на курса по апологетика на Фиолетов, от гледна точка на професор протойерей Глеб Каледа, който написа предговора към тази книга, е слабо развит справочен апарат, което е съвсем разбираемо, като се имат предвид условията на живот и работа на автора в съветски съюз. Освен това, както пише протойерей Глеб Каледа, много от положенията на труда на Фиолетов могат да бъдат детайлизирани и усъвършенствани днес, въпросите за връзката между религията, науката и философията възникват в значително нова форма.